Рицар
Няма как да си рицар,
щом си в грешния век,
тук не мразят лъжите,
впрягат странни коне,
после лудо препускат
в кръг по старо трасе,
май живеят наужким -
всред просторно мазе,
просто белите мишки
в най-ненужен проект,
след когото ще пише:
Слаб, в небето, човек.
Но когато прогледнат,
виж, не казах - дали,
ще живеят праведно,
вече в своите мечти,
ще открият с тревата,
в тъй зеленият цвят -
онзи шепот на вятър,
с който в птичи ята,
се пробужда животът,
сякаш пролетен валс,
прозвучал е по ноти,
писал в нощ цигулар.
И тогаз и в мъглата,
вън застлала килим,
даже там ще е лято,
а в прозорецът - син,
ще лудее копнежът,
пухкав сняг ще вали,
а в очите им, мрежи,
пак любов ще струи!
За това ще почакаш,
но днес искам от теб,
аз не моля... за лакът,
с твоят остър писец,
да ми бъдеш опора,
щом потъна в сълзи
и да зная, че хората
ще изплуват добри!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Колев Все права защищены
