29 авг. 2010 г., 19:51

Рицар с токчета

1.2K 0 2

Разбира се, опитах се да бъда ангел,

всички правим своя опит да надвием гравитацията,

една част от нас продадоха ореола си,

другите смело падахме от високо,

макар  да няма вече самаряни,

макар че Дон Кихот е мъртъв.

И аз падах… педантична в постоянството си,

докато не разбрах, че някой да си пада по теб

и да е там, когато паднеш, са две различни понятия.

 

Някъде във времето Дон Кихот умря, роди се Ал Бънди.

 

И днес се чувствам като рицар,

здраво стъпил в токчетата си,

заобиколена от мъже в дантели.

Сама отварям всички врати,

плащам и за питиетата, и за грешките си,

нося си сама и торбите, и кръста… и не ми тежи,

защото никога не съм се опитвала да бъда принцеса.

„Опитах се да бъда ангел, дори когато никой не се опита да ми създаде Рай.”  

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...