Aug 29, 2010, 7:51 PM

Рицар с токчета

  Poetry » Other
1.2K 0 2

Разбира се, опитах се да бъда ангел,

всички правим своя опит да надвием гравитацията,

една част от нас продадоха ореола си,

другите смело падахме от високо,

макар  да няма вече самаряни,

макар че Дон Кихот е мъртъв.

И аз падах… педантична в постоянството си,

докато не разбрах, че някой да си пада по теб

и да е там, когато паднеш, са две различни понятия.

 

Някъде във времето Дон Кихот умря, роди се Ал Бънди.

 

И днес се чувствам като рицар,

здраво стъпил в токчетата си,

заобиколена от мъже в дантели.

Сама отварям всички врати,

плащам и за питиетата, и за грешките си,

нося си сама и торбите, и кръста… и не ми тежи,

защото никога не съм се опитвала да бъда принцеса.

„Опитах се да бъда ангел, дори когато никой не се опита да ми създаде Рай.”  

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...