29.08.2010 г., 19:51

Рицар с токчета

1.2K 0 2

Разбира се, опитах се да бъда ангел,

всички правим своя опит да надвием гравитацията,

една част от нас продадоха ореола си,

другите смело падахме от високо,

макар  да няма вече самаряни,

макар че Дон Кихот е мъртъв.

И аз падах… педантична в постоянството си,

докато не разбрах, че някой да си пада по теб

и да е там, когато паднеш, са две различни понятия.

 

Някъде във времето Дон Кихот умря, роди се Ал Бънди.

 

И днес се чувствам като рицар,

здраво стъпил в токчетата си,

заобиколена от мъже в дантели.

Сама отварям всички врати,

плащам и за питиетата, и за грешките си,

нося си сама и торбите, и кръста… и не ми тежи,

защото никога не съм се опитвала да бъда принцеса.

„Опитах се да бъда ангел, дори когато никой не се опита да ми създаде Рай.”  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...