22 мар. 2008 г., 17:05

Рицар в XXI век

791 0 10
Рицар съм във старомодни дрехи,
участвала съм в не една война.
Животът своите капани ми подлага,
борейки се срещу мен и любовта.
Своята вятърна мелница счупих,
нямам нужда от измислени мечти.
Не се боря с огнедишащи дракони,
страхувам се до смърт от твари и змии.
Подстригах косата си неприлично къса,
нова Жана Дарк в по-лоши времена.
Отказах се да диря през девет планини в десета,
за да вкуся елексира на младостта.
Рицар съм със старомодни дрехи,
борещ се с егоизма и завистта.
ВИдя ли, наред с меча посичам,
до корен изтръгвам глупостта.
Но днес съм така уморена,
стара, а още на двайсет и две.
Животът ме победи в двубоя,
злото няма да умре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятен стих, Вани!!! Злото ни уморява, но не бива да се предаваме! Поздрав и много силна прегръдка!
  • Благодаря ви дами
  • Не се предавай, рицареПрегръдки!
  • Чуден стих, но нещо в него май не ми допада и това е идеята за пораженчество!
    Можеш и ти, и лирическата!
    Прегръщам те!
  • Не си победена, щом чувстваш така. Силна си, Ванина! Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...