24 янв. 2021 г., 00:34

Рицарят сърценосец и Прекрасната дама

947 0 8

По стихове на Agferdousi65 ( Асенчо Грудев) и Contessa (  Светла Асенова )

 

 

ПРОЛОГ: Разстваря сцената завеса,

                  в спектакъл сбъдва се мечта.

                  Аг Фердоуси и Контеса

                  актьори са на любовта.

 

( В света безкраен на мечтите )

 

1.

 

К: О, как жадувам в този миг *

      да зърна неговият лик.

      Ще кажа, че не съм измама,

      че на сърцето му съм дама.

 

А: И ето ме, кажи ми ти,

     аз целият сега съм слух!

     Прошепна ми вълшебен дух,

     че нещо в мен за теб пламти!

 

К: Да можех в нежната си гръд*

     да те притисна с огнен плам...

     И после за пореден път

     да литнем щури нейде там...

 

А: Но всичко е възможно щом

     душите ни в една се слеят.

     Те неизбежно ще са дом

     за любовта и ще светлеят.

 

2.

 

К: Линея аз с горчивина, *

     че бях ли с теб или не бях...

      Копнея, тъжна съм луна,

      отрада моя, страст и грях.

 

А: Ще ти припомня с топъл лъх,

     това което, мила, беше.

     По устните ти моя дъх

     цъфтеше нежно и зовеше.

 

К: Вечер на жасмина дъхав, *

     сред непокорния клонак,

     тихо милвам мрака синкав

     и все за тебе мисля пак.

 

А: Във съня те виждам, мила,

     със усмивка- розов цвят.

     И това ми дава сила

     в този хаотичен свят.

 

3.

 

К: Пред теб безмълвна като блян *

      ще разпусна аз къдрици...

     И без одежди, и без свян

      ще разпръсна рой искрици.

 

А: Чувства, думи вдъхновени

      само твои, твои те са,

      че от теб във мен родени

      те сияят... О, Контеса!

 

К: В този час така потаен *

     мислите ми само блян са...

     С думите си тъй омаен,

      а чувствата ти- дивна дан са.

 

А: О, ти за мен бъди звездите...

      и златно светлата луна,

      която с устни на мечтите

      е сладко любеща жена.

 

4.

 

К: Всеки път съм тъй сломена *

     щом взор отправиш ти към мен...

     Че страстта ми вдън стаена

      държи ме в сарацински плен...

 

А: Твоят рицар сърценосец,

     знай, че в миг ще долети.

     В бран за теб ще победи

     и спасена ще си ти.

 

К: О, като див уханен дъжд *

      с нежност аз ще те посипя...

      Жарко с поглед неприсъщ

      бавно после ще пристъпя.

 

А: Приказна си ти, омайна,

     фея истинска, вълшебна.

     Как ли да опазя в тайна

     всяка думичка хвалебна?

 

5. 

 

К: Щом допра до тебе устни *

     над мен политат пеперуди.

     А дланите ми тъй изкусни

     водят мисли луди.

 

А: Тези пеперуди, мила,

     завъртяха ми главата.

     Длани в мене потопила

     как размекваш ми душата.

 

К: Не искам да открия лек, *

     нека все да те сънувам...

     А погледът ти - чер и мек

     все ме кара да рискувам.

 

А: Същото е и за мене.

     Луда ли е любовта?

     Знак, привличане, горене...

      Сбъдва се една мечта.

 

6.

 

К: Окъпана в мастилен мрак *

      по лунен лъч аз ще се спусна...

      При теб ще дойда тайно пак,

      все тъй по- влюбена, изкусна.

 

А: За теб съм винаги готов,

     защото истински желая.

     Наричам те безспир " Любов " ,

     че друга дума аз не зная.

 

К: Този жест така небрежен *

     сърцето ми не пощади.

     Рицар си красив и верен,

     ветрове в мен посади.

 

А: Не със меч, а с нежни длани

     в храброст ти ме посвети.

     Войн сърценосец брани

     твоя сън, любов, мечти...

 

ЕПИЛОГ: ( Не е възможно да има такъв... Никога )

 

 

* Contessa ( Светла Асенова )

     

 

      

 

 

 

                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...