Rio de Janeiro(( съвместно с s7r (Валери))
"Тръгвам по този звезден, нощен Януари,
по бързея се нося, а в него скрити чудеса.
Преследват ме пак спомените стари,
когато бяхме двама, край тихата река"
Луната спуснала небесните си лазери,
мъниста сътворила в речни камъчета.
Към безкрая те посочват ориентири -
през гората, с мрачни краски набедена.
А две сърца ранени връщат се отново
там, където всичко бе започнало,
за да открият, че любовта е силно чувство
- че са щастливци, щом ги е докоснала.
-Колко странно усещане е това,
да се върнем след толкова години.
През Януари, тук при нашата река,
отровните спомени да удавим.
-Необяснима и страшна е съдбата.
Спомних си как в залеза на дните
споделяхме ласки и близост непозната.
А какво се случи с нас... и с мечтите?
- Изгубих се във водопад от мислите.
Срещаше ме с болка битието ми,
сещах се за теб и макар да не исках,
заключвах в себе си отдавна възприетото.
- В нощите, когато ме оставяше сама,
идвах тук и бършех си сълзите.
Без звезди небето ми и без луна,
без капка надежда осъмвах...
- И общият ни път не бе от лесните -
кръстопъти хоризонта отклоняваха.
И спрях да чувам музика от песните,
слънце в мойто утро не изгряваше.
Спогледаха се тъжно, ала знаеха
за грешките, които са допуснали.
Колкото и двамата да се стараеха,
не само труд е обичта, а допълване.
В януарската река витаят спомени
за старото, отминалото време.
И парещата болка е прогонена,
погледите встрани устремени.
А някъде дълбоко из течението
се крие любовта, онази, святата.
Поеха те в различни направления
- един за друг вече непознати са.
Обявявам седмицата на Дуетите за открита;>
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нежното Ласо Все права защищены
