Рисувам
Рисувам
Уморих се да викам, да шепна дори,
стига драми и толкова тичане!
Дай отначало – в новия филм
да сме ние и все пак различни.
Без монолози и лошо диктуване,
неми минути, бравурни захласи;
даже лошото в стария филм
да е минало свършило някога.
Ето – ще се видим накрая във пет.
Може би пиво?... Ще се наливаме
сигурно, а ръцете – от неправилна дроб
ще ни свържат в щастливо единство.
Ти си добър инженер – преоткрий
златната мина от вяра у мене,
като цар Соломон издигни до комин
храм за щастливи, дом от доверие.
Скицирам чай, източен вятър и стих,
градина от рая с овошки божествени...
Трябват ми много бои от мечти!
Пиша това, което намерих в очите ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златина Георгиева Все права защищены
