Apr 5, 2014, 9:17 PM

Рисувам

  Poetry
524 0 3

Рисувам

 

Уморих се да викам, да шепна дори,

стига драми и толкова тичане!

Дай отначало – в новия филм

да сме ние и все пак различни.

 

Без монолози и лошо диктуване,

неми минути, бравурни захласи;

даже лошото в стария филм

да е минало свършило някога.

 

Ето – ще се видим накрая във пет.

Може би пиво?... Ще се наливаме

сигурно, а ръцете – от неправилна дроб

ще ни свържат в щастливо единство.

 

Ти си добър инженер – преоткрий

златната мина от вяра у мене,

като цар Соломон издигни до комин

храм за щастливи, дом от доверие.

 

Скицирам чай, източен вятър и стих,

градина от рая с овошки божествени...

Трябват ми много бои от мечти!

Пиша това, което намерих в очите ти.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...