13 февр. 2008 г., 19:55

Рисувам с думи

1K 0 1
 

Отново рисувам със студени цветове,

това е, защото е тъжно моето сърце.

Eдно самотно дърво в рисунката ми има,

а около него студена зима.

Клоните се губят някъде из небесата,

там, където може би съществуват чудесата?!

                       *****

Рисувам мечтите си провалени.

Използвам цветове развалени.

Развалени точно като моята душа,

от която няма как да се спася.

Тя е вътре в мен и не ме оставя

спомените си да забравя.

Спомени от болка и тъга

и нито капка топлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристияна Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....