13 февр. 2008 г., 19:55

Рисувам с думи

1K 0 1
 

Отново рисувам със студени цветове,

това е, защото е тъжно моето сърце.

Eдно самотно дърво в рисунката ми има,

а около него студена зима.

Клоните се губят някъде из небесата,

там, където може би съществуват чудесата?!

                       *****

Рисувам мечтите си провалени.

Използвам цветове развалени.

Развалени точно като моята душа,

от която няма как да се спася.

Тя е вътре в мен и не ме оставя

спомените си да забравя.

Спомени от болка и тъга

и нито капка топлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристияна Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...