13 feb 2008, 19:55

Рисувам с думи

  Poesía » Otra
1K 0 1
 

Отново рисувам със студени цветове,

това е, защото е тъжно моето сърце.

Eдно самотно дърво в рисунката ми има,

а около него студена зима.

Клоните се губят някъде из небесата,

там, където може би съществуват чудесата?!

                       *****

Рисувам мечтите си провалени.

Използвам цветове развалени.

Развалени точно като моята душа,

от която няма как да се спася.

Тя е вътре в мен и не ме оставя

спомените си да забравя.

Спомени от болка и тъга

и нито капка топлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристияна Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...