13 feb 2008, 19:55

Рисувам с думи

  Poesía » Otra
1K 0 1
 

Отново рисувам със студени цветове,

това е, защото е тъжно моето сърце.

Eдно самотно дърво в рисунката ми има,

а около него студена зима.

Клоните се губят някъде из небесата,

там, където може би съществуват чудесата?!

                       *****

Рисувам мечтите си провалени.

Използвам цветове развалени.

Развалени точно като моята душа,

от която няма как да се спася.

Тя е вътре в мен и не ме оставя

спомените си да забравя.

Спомени от болка и тъга

и нито капка топлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристияна Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...