13 feb 2008, 19:55

Рисувам с думи

  Poesía » Otra
1K 0 1
 

Отново рисувам със студени цветове,

това е, защото е тъжно моето сърце.

Eдно самотно дърво в рисунката ми има,

а около него студена зима.

Клоните се губят някъде из небесата,

там, където може би съществуват чудесата?!

                       *****

Рисувам мечтите си провалени.

Използвам цветове развалени.

Развалени точно като моята душа,

от която няма как да се спася.

Тя е вътре в мен и не ме оставя

спомените си да забравя.

Спомени от болка и тъга

и нито капка топлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристияна Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....