Рисувам с думи
Отново рисувам със студени цветове,
това е, защото е тъжно моето сърце.
Eдно самотно дърво в рисунката ми има,
а около него студена зима.
Клоните се губят някъде из небесата,
там, където може би съществуват чудесата?!
*****
Рисувам мечтите си провалени.
Използвам цветове развалени.
Развалени точно като моята душа,
от която няма как да се спася.
Тя е вътре в мен и не ме оставя
спомените си да забравя.
Спомени от болка и тъга
и нито капка топлина.
© Кристияна Кръстева All rights reserved.
