12 окт. 2011 г., 00:06

Рисувана тъга

753 0 8
Рисувана тъга

Много просто... ще ме нарисуваш.
Аз дадох ти от светлите бои
... и ярките дори ти дадох,
но ти за тях затворил си очи.
Във тебе тъмната палитра си живее,
не ме лъжи, не си я хвърлил ти,
затуй рисунката не става,
защото спрял си своите мечти,
защото си в една заблуда
и не виждаш мойта светлина,
която се рисува с нежни думи
върху прашасалата ми от грях душа.
И само четки две ще са ти нужни,
с едната да изчистиш моя прах,
а с другата, рисувайки по мене,
да заличиш предишния ми грях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...