12 окт. 2011 г., 00:06

Рисувана тъга

755 0 8
Рисувана тъга

Много просто... ще ме нарисуваш.
Аз дадох ти от светлите бои
... и ярките дори ти дадох,
но ти за тях затворил си очи.
Във тебе тъмната палитра си живее,
не ме лъжи, не си я хвърлил ти,
затуй рисунката не става,
защото спрял си своите мечти,
защото си в една заблуда
и не виждаш мойта светлина,
която се рисува с нежни думи
върху прашасалата ми от грях душа.
И само четки две ще са ти нужни,
с едната да изчистиш моя прах,
а с другата, рисувайки по мене,
да заличиш предишния ми грях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...