Рисувана тъга
Рисувана тъга
Много просто... ще ме нарисуваш.
Аз дадох ти от светлите бои
... и ярките дори ти дадох,
но ти за тях затворил си очи.
Във тебе тъмната палитра си живее,
не ме лъжи, не си я хвърлил ти,
затуй рисунката не става,
защото спрял си своите мечти,
защото си в една заблуда
и не виждаш мойта светлина,
която се рисува с нежни думи
върху прашасалата ми от грях душа.
И само четки две ще са ти нужни,
с едната да изчистиш моя прах,
а с другата, рисувайки по мене,
да заличиш предишния ми грях...
© Ирена Георгиева All rights reserved.
