По тялото й - изрисувани слънца,
едно от тях – сърце, туптеше ... живо.
(И слънчев лъч заплете в нейната коса.)
- До теб съм. Спи спокойно, мило.
По устните й думите безмълвни
превръщаха в трептене всеки миг.
По тялото й, някак плътни,
превръщаха мълчанието в вик.
А около тях като че някакво жужене.
И бледа светлина от свещ се отразява.
Не! В очите им блестеше!
(Притихнала така, у него тя се спря.) ...