7 июн. 2011 г., 13:39

Риторично

1.3K 0 6

РИТОРИЧНО

 

„Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!...”

                  Христо Ботев

 

Днес бързо оредяваме на площ,

която ни е вече тъй широка...

В историята чезнат чест и мощ,

приемаме на дявола оброка...

 

И всичко се повтаря като в сън,

излизане от който просто няма...

Напомня ни през ден камбанен звън,

че този сън зловещ не е измама...

 

Тук наши политици грабят с нюх

на вълци единаци хляба роден...

За воплите народни все е глух

пастирът, който трябва да ни води...

 

А българите наши по света

все общностите там увеличават.

Да се замислим с родна суета:

позор ли е това, или пък слава?...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Таня, и се лаская, че Ванилин ми е приятел от детинство. Наистина много добър.поет. За съжаление вече не пише и не публикува. Но продължавам да му набивам канчето да пише и.публикува. Дано стане - винаги е слушал батко си Стефан!
  • Така е, Безжичен, Ванилин Гавраилов заслужава да бъде четен!
  • Е, браво на редактора, че отново отбеляза и ни напомни за този отличен наш поет, Ванилин Гавраилов, който е бил издаван и четен и в други страни, например Естония! Браво и на Ванилин, и на редактора. Тук да се отбележат заслужават и много други негови стихове! Някои са публикувани в "Откровения". Прочетете ги, приятели, и ще се възхитите!
  • Изряден си в гражданската си позиция, Ванилин!
    Радвам се, да те чета в редовете на Откровения!
    Поздрав!
  • И позор, и слава.... но черна!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...