7 июн. 2011 г., 13:39

Риторично

1.3K 0 6

РИТОРИЧНО

 

„Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!...”

                  Христо Ботев

 

Днес бързо оредяваме на площ,

която ни е вече тъй широка...

В историята чезнат чест и мощ,

приемаме на дявола оброка...

 

И всичко се повтаря като в сън,

излизане от който просто няма...

Напомня ни през ден камбанен звън,

че този сън зловещ не е измама...

 

Тук наши политици грабят с нюх

на вълци единаци хляба роден...

За воплите народни все е глух

пастирът, който трябва да ни води...

 

А българите наши по света

все общностите там увеличават.

Да се замислим с родна суета:

позор ли е това, или пък слава?...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Таня, и се лаская, че Ванилин ми е приятел от детинство. Наистина много добър.поет. За съжаление вече не пише и не публикува. Но продължавам да му набивам канчето да пише и.публикува. Дано стане - винаги е слушал батко си Стефан!
  • Така е, Безжичен, Ванилин Гавраилов заслужава да бъде четен!
  • Е, браво на редактора, че отново отбеляза и ни напомни за този отличен наш поет, Ванилин Гавраилов, който е бил издаван и четен и в други страни, например Естония! Браво и на Ванилин, и на редактора. Тук да се отбележат заслужават и много други негови стихове! Някои са публикувани в "Откровения". Прочетете ги, приятели, и ще се възхитите!
  • Изряден си в гражданската си позиция, Ванилин!
    Радвам се, да те чета в редовете на Откровения!
    Поздрав!
  • И позор, и слава.... но черна!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...