Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
16 февр. 2017 г., 23:29

Родено в тъга 

  Поэзия » Другая
313 4 4


Уморена съм. Нося тъга.
Всички пътища водят до никъде.
По инерция, с бледа ръка
пиша думи подобни на тикове.

 

Имат пулс пригоден за разстрел,
имат кожа нашарена с белези,
но дали любовта им е цел,
или с тръни от страх са населени.

 

Искам с тях да даря красота,
но сърцето е църква за призраци
и преди да разлисти страстта,
редовете се ронят изгризани.

 

Само някой, от болка пиян,
би се лутал в хартиени пясъци,
за да гали с премръзнала длан
в нероденото щастие – крясъка.

 

Само някой, разплакал дъжда,
ще усети зелените сънища
и нетленния смисъл видял,
ще прегърне земята на тръните.

 

Ще целуне с любовна уста
уморената страст на сърцето ми
и, когато спаси любовта
ще ми каже, в стиха колко светло е.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??