4 мая 2014 г., 22:00
Родилна нощ
Когато залезът потъне
във огнената гръд на вечерта,
денят божествен се опъне
и стане в хоризонтът на черта,
тогава птиците притихват
и лягат тихо в своите гнезда.
Небесните простори стихват,
изгрява най-блестящата звезда.
И нощна тишина владее
изцъкления поднебесен мир.
Луна усмихната ни грее
и път си прави тя над всеки вир.
И в тази тишина узрява
поредният ни календарен ден,
а утрото ни го дарява
в лъчи от топло слънце пременен.
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Това звучи много добре.
-
Отново силен стих, Никола! Права е Северина. Това момиче има усет за поезия.
"Луна усмихната ни грее и път си прави тя над всеки вир". Това е нетривиална поетична находка.
Описал си вярно и точно, при това сякаш психологически, картината след залезлия ден. И главното - това описание е живо и въздействащо!
Поздравление за хубавото стихотворение!: Мисана -
интересен пейзаж се създава тук! Доста образно, хареса ми (: Дори без смисъла (макар че и той е важен) - повърхностно е страхотно
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
поздрави от мен и хубав ден!