Когато залезът потъне
във огнената гръд на вечерта,
денят божествен се опъне
и стане в хоризонтът на черта,
тогава птиците притихват
и лягат тихо в своите гнезда.
Небесните простори стихват,
изгрява най-блестящата звезда.
И нощна тишина владее
изцъкления поднебесен мир.
Луна усмихната ни грее
и път си прави тя над всеки вир.
И в тази тишина узрява
поредният ни календарен ден,
а утрото ни го дарява
в лъчи от топло слънце пременен.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
