May 4, 2014, 10:00 PM

Родилна нощ 

  Poetry » Landscape
382 0 4
Когато залезът потъне
във огнената гръд на вечерта,
денят божествен се опъне
и стане в хоризонтът на черта,
тогава птиците притихват
и лягат тихо в своите гнезда.
Небесните простори стихват,
изгрява най-блестящата звезда.
И нощна тишина владее
изцъкления поднебесен мир.
Луна усмихната ни грее
и път си прави тя над всеки вир. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??