Родилна нощ
Когато залезът потъне
във огнената гръд на вечерта,
денят божествен се опъне
и стане в хоризонтът на черта,
тогава птиците притихват
и лягат тихо в своите гнезда.
Небесните простори стихват,
изгрява най-блестящата звезда.
И нощна тишина владее
изцъкления поднебесен мир.
Луна усмихната ни грее
и път си прави тя над всеки вир.
И в тази тишина узрява
поредният ни календарен ден,
а утрото ни го дарява
в лъчи от топло слънце пременен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
