4.05.2014 г., 22:00 ч.

Родилна нощ 

  Поезия » Пейзажна
353 0 4

Когато залезът потъне

във огнената гръд на вечерта,

денят божествен се опъне

и стане в хоризонтът на черта,

тогава птиците притихват

и лягат тихо в своите гнезда.

Небесните простори стихват,

изгрява най-блестящата звезда.

И нощна тишина владее

изцъкления поднебесен мир.

Луна усмихната ни грее

и път си прави тя над всеки вир.

И в тази тишина узрява

поредният ни календарен ден,

а утрото ни го дарява

в лъчи от топло слънце пременен.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Приятели!За коментариите и оценките!
    поздрави от мен и хубав ден!
  • Това звучи много добре.
  • Отново силен стих, Никола! Права е Северина. Това момиче има усет за поезия.

    "Луна усмихната ни грее и път си прави тя над всеки вир". Това е нетривиална поетична находка.
    Описал си вярно и точно, при това сякаш психологически, картината след залезлия ден. И главното - това описание е живо и въздействащо!

    Поздравление за хубавото стихотворение!: Мисана
  • интересен пейзаж се създава тук! Доста образно, хареса ми (: Дори без смисъла (макар че и той е важен) - повърхностно е страхотно
Предложения
: ??:??