Валери_Станков (Валери Станков)
1149 825
16 янв. 2023 г., 11:59

Родина 

  Поэзия
704 3 4

РОДИНА

 

... аз вече свикнах с лудналия свят – и пътят ми по него да е грапав,
да вадя мед – пчелица в летен цвят, а други със черпака да го лапат,
додето цял ден бачкам на парче, а те крадат – окото им не мига! –
да гледам как от БНТ тече по устните им сладострастна лига,
да пея над парчето черен хляб, това е то! – държавна политика,

 

и със мишлето в моя вехт долап да си държим зад зъбите езика,
в зениците на своите деца да не съзирам светъл лъч надежда,
след моите избягали слънца къде, Родино, твоят път отвежда? –
да гълтам своя вой на вълкодав, да ближа нощем лютите си рани.
Народ, натрупал тонове от гняв, върви по неизбухнали вулкани.

 

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Народ, натрупал тонове от гняв, върви по неизбухнали вулкани."! Велика метафора!
  • "Народ, натрупал тонове от гняв, върви по неизбухнали вулкани" - и най-накрая ще изригне!
  • Гневен , но кротък народ...Кротува си, ближе рани...
    Силен и разтърсващ стих!
    Поздравления!
  • Взривяващо, дали ще откъртиш заспалите души?!!!!
Предложения
: ??:??