Родина с главно "Р"
Последно!!! Колко траурно звучи?!
Последно! И угасват светлини...
За последно съм тук,
за последно хващам тази чаша...
Тази вечер се разделям с всички,
с близки и далечни.
Тази вечер аз поемам пътя отвъд океана...
там ме чака една земя голяма,
там ме чака може би и измама.
Последно! Думата страдалчески звучи...
Последно... сякаш в сърцето нищо не остана.
Разделям се със моя дом,
разделям се и след себе си чувам майчин стон.
Остани! Не тръгвай!
От нашата земя по-красива няма!
Остани! - отекваше дълго в изцедената ми душа!
Тук аз сетих болка за първи път,
тук познах и любовта,
тук мама нежничко ме кърмеше,
тук пих от светената вода.
И сега като прокуден Юда
се скитам сам-сама по тоя свят голям,
да намеря дом е невъзможно,
да се скрия под чуждия подслон не бива...
В предател се превърнах,
в предател на своята Родина.
Сега къде съм точно и аз не знам,
усещам аромат на морска сол...
Сега къде съм и аз не знам,
но боли, боли, щом умирам сама!
на всички, които не знаят къде се намират, но със сигурност не са у дома си!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Генешка Все права защищены
