Родино мила
Родино мила,
обичам твоето дихание
със гръмотевичната
тишина на вековете,
широките плещи
на твоите балкани
пред яростните
вихри непотрепващи.
Земята ти събрала е предания
в постелята на разорана нива,
опива ме звънтящата вода
на шарените ти поляни
с уханието на диви карамфили.
Морето, планините и билата сини
в дерето с драки, камънак и шипки
обичам със мечтание в очите си
да търся дирите на Испериха.
Родино мила,
обичам непокорството ти,
твоята чепатост
обичам грапавата ти природа
единствена си на света
старице мила
до гроб за тебе ще се моля.
обичам твоето дихание
със гръмотевичната
тишина на вековете,
широките плещи
на твоите балкани
пред яростните
вихри непотрепващи.
Земята ти събрала е предания
в постелята на разорана нива,
опива ме звънтящата вода
на шарените ти поляни
с уханието на диви карамфили.
Морето, планините и билата сини
в дерето с драки, камънак и шипки
обичам със мечтание в очите си
да търся дирите на Испериха.
Родино мила,
обичам непокорството ти,
твоята чепатост
обичам грапавата ти природа
единствена си на света
старице мила
до гроб за тебе ще се моля.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сиджан Паравиджан Все права защищены
