Sep 14, 2006, 12:11 AM
Родино мила
Родино мила,
обичам твоето дихание
със гръмотевичната
тишина на вековете,
широките плещи
на твоите балкани
пред яростните
вихри непотрепващи.
Земята ти събрала е предания
в постелята на разорана нива,
опива ме звънтящата вода
на шарените ти поляни
с уханието на диви карамфили.
Морето, планините и билата сини
в дерето с драки, камънак и шипки
обичам със мечтание в очите си
да търся дирите на Испериха.
Родино мила,
обичам непокорството ти,
твоята чепатост
обичам грапавата ти природа
единствена си на света
старице мила
до гроб за тебе ще се моля.
обичам твоето дихание
със гръмотевичната
тишина на вековете,
широките плещи
на твоите балкани
пред яростните
вихри непотрепващи.
Земята ти събрала е предания
в постелята на разорана нива,
опива ме звънтящата вода
на шарените ти поляни
с уханието на диви карамфили.
Морето, планините и билата сини
в дерето с драки, камънак и шипки
обичам със мечтание в очите си
да търся дирите на Испериха.
Родино мила,
обичам непокорството ти,
твоята чепатост
обичам грапавата ти природа
единствена си на света
старице мила
до гроб за тебе ще се моля.
© Сиджан Паравиджан All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Стихът за Родината е хубав. Много рядко са хората, които пишат на тази тема. Поздравявам те! Но я ми кажи защо псевдонимът, под който си регистриран в сайта е с такова неприлично значение?
-
Много, много хубав стих!!!
Хареса ми как си пресъздал обичта си към България!!!
Поздрави!!! -
Предал си чувството,което те вълнува,
много образно...
Ще се моля заедно с тебе! -
и аз! браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
