8 июн. 2023 г., 09:09

Родоотречени

1.1K 3 25

Съборетини.

Камъни, мъхове, лишеи

по път за никъде.

 

Село – разграбено.

Жаден /за слава ли?/

сивият кладенец.

 

https://www.youtube.com/watch?v=w0ZIywWHjTw

 


 

Сив кладенец – село в община Ивайловград. През него минава Луда река, разделяща Гърция и България. Върхът „Свети Илия“ се намира наблизо. В наши дни селото е почти напълно обезлюдено, а от повечето сгради са останали само развалини. При избухването на Балканската война пет души от населението са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Къщите през 1940 година наброяват 200. Имало е училище до 4-ти клас. Понастоящем църквата е с рухнал покрив, подът е обрасъл с дървета. До храма има запазен паметник с имената на героите от войните и с имената на жертвите от 27 септември 1913 година, когато башибозуците опожаряват читалището. Източник – Уикипедия.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Мария 🌸
  • С много малко думи, всяка от които притеглена и казваща толкова много заедно със заглавието, си нарисувала силно въздействаща картина. Поздравявам те, Мария!🌹
  • Има хора – традиционалисти, за които съвременните бързи промени в глобалния ни свят са непосилни за възприемане. Някои предпочитат движението, други – уюта и сигурността. И на мен понякога ми се иска като тръгна за някой магазин, откъдето съм купувала качествени стоки на прилични цени, да не видя табелка: "Дава се под наем!". Чувствам се понякога в кожата на моя герой Гинко Билобата, който препуска след цените в Нейдеград, но те винаги го изпреварват. Понякога препускаме след миналото си, бъдещето препуска пред нас, а настоящето го пропускаме от толкова препускане. Бях решила да натъкмя двете тристишия по правилата, но знам, че все едно няма да бъдат признати за класическо хайку, така че ги оставих на самотек 😃 Наистина природата е красива и видеото е направено много добре – дори разрухата в селото изглежда красива и някак артистична. Има неща, които не могат да бъдат компрометирани, дори и да ги изоставиш напълно и да ги превърнеш в купчина развалини. И това е някак утешително.
  • Къщата е мачта, а не котва... "клепач, който предпазва окото".., сетих се. Съдържанието пред формата. Много е красива природата на видеото, абстрахирам се от границата.
  • Благодаря скромно 😃

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...