МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
8.06.2023 г., 9:09 ч.

Родоотречени 

  Поезия » Друга
793 3 25

Съборетини.

Камъни, мъхове, лишеи

по път за никъде.

 

Село – разграбено.

Жаден /за слава ли?/

сивият кладенец.

 

https://www.youtube.com/watch?v=w0ZIywWHjTw

 

 

Сив кладенец – село в община Ивайловград. През него минава Луда река, разделяща Гърция и България. Върхът „Свети Илия“ се намира наблизо. В наши дни селото е почти напълно обезлюдено, а от повечето сгради са останали само развалини. При избухването на Балканската война пет души от населението са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Къщите през 1940 година наброяват 200. Имало е училище до 4-ти клас. Понастоящем църквата е с рухнал покрив, подът е обрасъл с дървета. До храма има запазен паметник с имената на героите от войните и с имената на жертвите от 27 септември 1913 година, когато башибозуците опожаряват читалището. Източник – Уикипедия.

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мария 🌸
  • С много малко думи, всяка от които притеглена и казваща толкова много заедно със заглавието, си нарисувала силно въздействаща картина. Поздравявам те, Мария!🌹
  • Има хора – традиционалисти, за които съвременните бързи промени в глобалния ни свят са непосилни за възприемане. Някои предпочитат движението, други – уюта и сигурността. И на мен понякога ми се иска като тръгна за някой магазин, откъдето съм купувала качествени стоки на прилични цени, да не видя табелка: "Дава се под наем!". Чувствам се понякога в кожата на моя герой Гинко Билобата, който препуска след цените в Нейдеград, но те винаги го изпреварват. Понякога препускаме след миналото си, бъдещето препуска пред нас, а настоящето го пропускаме от толкова препускане. Бях решила да натъкмя двете тристишия по правилата, но знам, че все едно няма да бъдат признати за класическо хайку, така че ги оставих на самотек 😃 Наистина природата е красива и видеото е направено много добре – дори разрухата в селото изглежда красива и някак артистична. Има неща, които не могат да бъдат компрометирани, дори и да ги изоставиш напълно и да ги превърнеш в купчина развалини. И това е някак утешително.
  • Къщата е мачта, а не котва... "клепач, който предпазва окото".., сетих се. Съдържанието пред формата. Много е красива природата на видеото, абстрахирам се от границата.
  • Благодаря скромно 😃
  • Оооо, а аз много харесах. Обожавам смислени миниатюри. За мен това е върховен талант, да кажеш нещо смислено с органичен брой думи и то да е и красиво казано.
  • Не знам, аз губя непрекъснато. Затова съм писала по други поводи, че не виждам изход. Е, няма да спирам естествените ти пориви. Но за тая работа си има определени места. Гето тоалетни 😃 Чест и почитания!
  • Това - не. Но знам как се прелива от пусто в празно, без да се губи нищо - много ме бива.

    П.П. Но стига толкова, че ти окензах коментарното поле.
  • Е, аз от това не разбирам, но се заглеждах навремето по някой и друг металист 😃 И футбол гледах по тая причина, а после и играта ме увлече. Доскоро си правех собствени класации за Мистър Световно и Европейско. Но ти това сигурно няма да го разбереш. Може да не ми личи, но толерантността ми излиза прескъпо. Трябва непрекъснато да компенсирам. Не че се оплаквам.
  • От як дет метъл.
  • И от какво разбираш?
  • То да беше само от анализи... От много неща не разбирам. Но пък това от което разбирам го говоря с увереност и е добре да ме слушате!!! - хахах... Че инак ще играе кривакът.
  • Да, имаше едно време нещо, наречено "индустриализация", още жънем плодовете й. Благодаря, Никола! Метроном, исках само да се похваля с поредното си формално недоразумение, което нарекох хайку нанайку, но като не разбираш от анализи... 😃
  • И на теб. Анализите на творбата ги оставям на тези които му разбират - аз не се наемам да правя анализи.
  • За обезлюдяването на малките населени места вина носи най- много държавата, защото толкова години другарите и господата вместо да крадат, бяха направили хубави пътища до селата, нямаше да е сега така дереджето! На който му се живее изолиран или всеки ден да си троши колата! Поздрав за написаното, Мария!
  • Виждам, че темата за крадците ти е много по сърце, обаче "избягахме" от стихотворението 😃 Приятен ден и благодаря за посещението 😃 😃 😃
  • о, грешки при мен да искаш... но важен е смисълът.
  • Не го бях чела, иначе щях непременно да ти поправя грешката, освен ако не е нарочна – бежута – значи, беж, крадци, тъй ли? Много ги затрудняваш тия хора, жал нямаш! 😃
  • Именно. Нещо подобно съм описал тук https://otkrovenia.com/bg/proza/preduprejdenie-24
  • 😃 То по тая габровска логика – по-добре съвсем без врата, да спестиш от материала. Защо да се хабиш все да отваряш и затваряш 😃
  • ...или така и така ще те оберат, ами барем вратата да не ти разбият...хахах...
  • 😃 Може да не си заключваш вратата по две причини: или си сигурен, че никой няма да посегне, или не ти пука за това, което имаш. И в двата случая грешиш. Благодаря за "Любими".
  • Нашето село също е много малко. А най-нелепото е, че се ''слави'' с крадливи хора (цигани няма по нашия край и никога не е имало). За парчовчани казват, че ако нямало какво да откраднат, хвърляли каскета си в двора на комшията и прескачали дувара да си го вземат. Не знам откъде му е тази слава, но са пълни глупости. Всяко лято прекарвах на село и нищо подобно - хората даже не си заключваха вратите.
  • Майка ми е от едно ивайловградско село, казва се Конници, едва ли много хора знаят за съществуването му. Беше толкова малко, че даже училище и църква си нямаше, а майка ми е била принудена ежедневно да върви пеша с километри до съседното село. Баба ми и дядо ми се преселиха в града, но никога не свикнаха, макар да живееха в къща с двор. Тяхното село просто отмря, но носталгията им остана. За мен е свързано с детството ми и много от нещата, които съм писала за села, са повлияни от спомените ми. Докато някой го помни, ще го има. Ще го има и като село Колесници в романа ми. Сив кладенец със сигурност няма да остане само като измислена от мен минерална вода 😃 Има доста писано и снимано за него. Има печална слава, Димчо, за съжаление.
  • Ако погледнем безпристрастно, това са нормални процеси - нищо на тази Земя не е вечно. Велики и могъщи цивилизации са се въздигали и после изчезвали, оставяйки само камънаци които да напомнят, че някога ги е имало.
Предложения
: ??:??