Рожба
Чувам те да ме викаш от другата страна, мое дете!
Неродено, неизплакано, бездиханно усещам те сега.
Защо позволи Бог да умре
една млада и чиста съдба?
Твоят крехък глас сега разтриса тишината,
кара ме да се прививам от болка и скръб.
Знаете ли, грешници,
какво е да загубиш някой скъп?
Скитам се по цели нощи около твоя свят гроб...
Търся те, викам те - все не идваш ти.
Ах, кой посмя твоя мил живот
с тъмнината вечна да замени?
Ти трябваше да тичаш сега по пътя, осеян със цветя,
ала самичко лежиш, там – във студената земя.
Рожбо моя, приеми жервата ми с примирение.
При тебе идвам и аз.
За да не останеш ти без грижа
дори след смъртния си час!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силиан Мичъл Все права защищены
