17 янв. 2011 г., 21:37

Рождественска нощ - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

953 0 2

Навярно е била такава нощ

и пак тъй силно светели звездите,

обгърнат  не в пурпур и разкош,

Спасителят на този свят родил се.

 

Блестяла Витлеемската звезда,

по пътя нов повела мъдреците,

поклон да сторят не сред царския  палат -

пред яслите дошли да коленичат.

 

Не чакала Юдея Този цар:

Дошъл без кръв, без меч  и без корона.

 Зовял  не  мъст  и древен талион,

а бил и Плът, и Път, и Слово.

 

И припознал Предвечния си Цар

в младенеца, който тази нощ роди се,

светът, потънал в грях и във печал,

прослави светлото Му име.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...