Навярно е била такава нощ
и пак тъй силно светели звездите,
обгърнат не в пурпур и разкош,
Спасителят на този свят родил се.
Блестяла Витлеемската звезда,
по пътя нов повела мъдреците,
поклон да сторят не сред царския палат -
пред яслите дошли да коленичат.
Не чакала Юдея Този цар:
Дошъл без кръв, без меч и без корона.
Зовял не мъст и древен талион,
а бил и Плът, и Път, и Слово.
И припознал Предвечния си Цар
в младенеца, който тази нощ роди се,
светът, потънал в грях и във печал,
прослави светлото Му име.
© Таня Панайотова All rights reserved.