20 дек. 2021 г., 22:55

Рождеството 

  Поэзия » Философская
411 0 0

Рождеството

 

Проправя Времето пътека

в Енигмите на Естеството

и чакаме от двайсет века 

пак с тиха радост : Рождеството...

 

Горят пророчески Звездите*

очакваме и Младенеца,

но пак на Влъхвите в торбите,

от остри тръни е „венеца“...

 

О, знам, че Влъхви няма вече,

а Непорочното зачатие

легенда е във тази вечер

щом ти си в моите обятия!...

 

Но все Наи́вност ни  застига

необяснимо с чудесата

и иронично ни намига

от тайнствата на небесата...

 

И все така сме удивени,

а с порив Светостта ни грабва,

че идват нови поколения –

и вяра да оставим трябва!...

 

... И все честит е Младенеца,

и свят за хората до него –

а днес: Човекът е Твореца

надмогнал Божието е́го!...

 

И всяко Рождество е свято –

неповторимо, не порочно,

и свързано е с Необята,

дори и със Звездите точно!...

 

– И то ни връща с Вековете

в Космичната ни Прародина –

не Вярата, не Боговете

и  не: поредната година!...

 

20.12.2021.                                               

* Астероид оприличен на Витлеемската

звезда, мина край Земяна на Коледа –

25.12.2018 год.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??