22 авг. 2007 г., 09:48

Рокля от мечтания

799 0 16

Във лятна рокля от мечтания
обличам светлия си, чуден ден,
набъбнали в очите ми желания
се сбъдват в погледа ми устремен.
Политам в полет неуморен
с намерените в обичта крила.
Пребъдвам в нежна, птича песен,
с кристален звън от синева.
И слънчева от обич, разлюлявам
камбанен лъч от светлина,
сънуваните песни днес запявам
със ноти на обичана жена.
И дишам радост, с дъх опила
на утрото усмивката-сълза,
която сбъдната е в мен попила
със струйка перлена роса.
Танцувам валса на лъчите,
облечена във роклята-мечта,
когато стъпя после на земята,
ще помня - синя птица съм била.








 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...