Във лятна рокля от мечтания
обличам светлия си, чуден ден,
набъбнали в очите ми желания
се сбъдват в погледа ми устремен.
Политам в полет неуморен
с намерените в обичта крила.
Пребъдвам в нежна, птича песен,
с кристален звън от синева.
И слънчева от обич, разлюлявам
камбанен лъч от светлина,
сънуваните песни днес запявам
със ноти на обичана жена.
И дишам радост, с дъх опила
на утрото усмивката-сълза,
която сбъдната е в мен попила
със струйка перлена роса.
Танцувам валса на лъчите,
облечена във роклята-мечта,
когато стъпя после на земята,
ще помня - синя птица съм била.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Не аз, а любовта е красива, и вълшебна е песента и, чувам я и не мога да и се наситя...Господи, колко е хубаво да обичаш!