Гола...
Ще се потопя във твойте зеници
Искриците
ще ги превърна
в ситен дъжд...
Ще потрепериш
във ноща гореща
от тази хладнина
Ще се пресегнеш
да ме стигнеш...
Да ме стоплиш,
в прегръдката
на своята душа самотна...
И ще докоснеш
гаснеща жарава
Във нея...
кубчета от лед,
се борят с въглени
искрящи...
А мен ме няма...
Аз
съм само дим...
И писък на жарава
И облак... мокър съм
Челото ти ...
незабелязано целунал
Оставил малкия печат
от яркото червило...
за спомен
от краткия, горещ романс...
Valentina Mitova
23/07/2023
© Valentina Mitova Все права защищены