13 нояб. 2020 г., 08:25

Романс

1.4K 0 20

За теб са тази нощ звездите

и пълната луна, която

отразява се от злато

в езерото на мечтите.

По- нататък водопадът

все не спира да шуми.

Бързо в знак и небосводът

ярък ангел приземи,

а в гората с дъх зелен

лек ветрец е приютен.

 

На брега пустеещ, мила,

розови листа постлах.

В цвят червен ти ги избрах

за да има жар и сила.

Чакам теб... О, Небеса!

Във ефирна рокля бяла

и с разпусната коса

идваш цяла засияла.

Бог- Творец ли те изпрати

за да чувствам любовта ти?

 

Грее чудното лице,

формите ти обожавам,

безусловно ти дарявам

и душа, и ум, сърце.

Да налея пак " Мерло "

в чашите кристални аз.

Звънва крехкото стъкло -

очи в очи- нали, за нас:

Наздраве, да, за любовта!

Ще бъде приказна нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За теб съм винаги готов,
    защото истински желая!
    Наричам те безспир " Любов " ,
    че друга дума аз не зная!
  • Окъпана в мастилен мрак
    по лунен лъч аз ще се спусна...
    При теб ще дойда тайно пак,
    все тъй по - влюбена, изкусна... 😋
  • Същото е и за мене!
    Луда ли е любовта!
    Знак, привличане, горене...
    Сбъдва се една мечта!
  • Не искам да открия лек,
    нека все да те сънувам...
    А погледът ти - чер и мек
    все ме кара да рискувам... 😋
  • Аз те чаках всеки миг,
    всеки час и всеки ден!
    Идваш ти в нощта! Светлик
    е твоята душа за мен!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...