13 nov 2020, 8:25

Романс

1.4K 0 20

За теб са тази нощ звездите

и пълната луна, която

отразява се от злато

в езерото на мечтите.

По- нататък водопадът

все не спира да шуми.

Бързо в знак и небосводът

ярък ангел приземи,

а в гората с дъх зелен

лек ветрец е приютен.

 

На брега пустеещ, мила,

розови листа постлах.

В цвят червен ти ги избрах

за да има жар и сила.

Чакам теб... О, Небеса!

Във ефирна рокля бяла

и с разпусната коса

идваш цяла засияла.

Бог- Творец ли те изпрати

за да чувствам любовта ти?

 

Грее чудното лице,

формите ти обожавам,

безусловно ти дарявам

и душа, и ум, сърце.

Да налея пак " Мерло "

в чашите кристални аз.

Звънва крехкото стъкло -

очи в очи- нали, за нас:

Наздраве, да, за любовта!

Ще бъде приказна нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За теб съм винаги готов,
    защото истински желая!
    Наричам те безспир " Любов " ,
    че друга дума аз не зная!
  • Окъпана в мастилен мрак
    по лунен лъч аз ще се спусна...
    При теб ще дойда тайно пак,
    все тъй по - влюбена, изкусна... 😋
  • Същото е и за мене!
    Луда ли е любовта!
    Знак, привличане, горене...
    Сбъдва се една мечта!
  • Не искам да открия лек,
    нека все да те сънувам...
    А погледът ти - чер и мек
    все ме кара да рискувам... 😋
  • Аз те чаках всеки миг,
    всеки час и всеки ден!
    Идваш ти в нощта! Светлик
    е твоята душа за мен!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...