Романса
Златисти пеперуди в сетен полет
мечти красиви с трепка уловиха,
нощта ни сгуши в дипли тъмнополи,
щурци с дъха ти огнен се напиха -
засвириха романса вдъхновена
в извивките на нежните ти струни,
Луната се закръгли и простена,
и затанцува жадно помежду ни...
Реката се задъха от безумие
и водопад от чувства се отприщи,
и цвят набол в усмивките ни румени
изящен гоблен с устните нанищи...
Спиралата на порива ни завъртя
и ни захвърли в тихото безвремие,
събудихме се... капчици роса
рояха изгрев - с обич без съмнение...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
