Неразумни Ромео, красавецо властен,
защо не остана в любовните книги?
Защо тъй изящен, нежен и страстен
събуди в мен чувства и после уби ги?
Любими Ромео, дете на греха,
за миг във ръцете ти бях Жулиета,
но в теб обичта ми събуди страха
и тръгна си. „Сбогом”... Ах, обич проклета!
Жестоки Ромео, не си под балкона,
не шепнеш красиви любовни куплети,
може би бягаш, страхлив, към перона,
да търсиш поредната си „Капулети”.
Незнайни Ромео, лъжлив Казанова,
сърцето ми кърваво - твоят трофей...
Но помня, че в книгата има отрова...
Хайде, красавецо! Давай! Налей!
Не!!! Скъпи Ромео, не съм Жулиета,
не съм героиня във тази трагедия.
В този стих аз съм, Ромео, поета -
за моя живот ще напиша комедия!
© Яна Младенова Все права защищены
=)