Роса
и лъчите на слънцето тя пречупва...
В сияние цветно превръща се утрото...
На нощта е творение тя,
но зората събужда я,
за да измие земята от болката,
да събуди света тъй пречистен...
Тя спуска се...
Целува пръстта и изчезва...
До другото розово утро пълно с надежди...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Михалева Все права защищены