Роса

Sep 29, 2007, 1:22 PM

Poetry

727 0 6

Тихо се спуска
и лъчите на слънцето тя пречупва...
В сияние цветно превръща се утрото...
На нощта е творение тя,
но зората събужда я,
за да измие земята от болката,
да събуди света тъй пречистен...
Тя спуска се...
Целува пръстта и изчезва...
До другото розово утро пълно с надежди...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Роса

Want to read more?

Random works