29.09.2007 г., 13:22 ч.

Роса 

  Поезия
685 0 6
Тихо се спуска
и лъчите на слънцето тя пречупва...
В сияние цветно превръща се утрото...
На нощта е творение тя,
но зората събужда я,
за да измие земята от болката,
да събуди света тъй пречистен...
Тя спуска се...
Целува пръстта и изчезва...
До другото розово утро пълно с надежди...

© Александра Михалева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??