Роси

Без тебе в моя свят не съществуват

ни радост, ни надежда, ни мечти...

Нанякъде сърцето ми пътува, 

нанякъде, където си и ти.

Във мрака на душата си студувам

и тръгвам пак със свойта самота.

Аз с времето не мога да лекувам

това, което стори любовта.

Когато пак те видя да минаваш

пред мен като самотна светлина,

ти само ми кажи, че ми прощаваш,

завинаги останала в съня.

                           23. февруари 1993 г.

                           гр. Сливен