Без тебе в моя свят не съществуват
ни радост, ни надежда, ни мечти...
Нанякъде сърцето ми пътува,
нанякъде, където си и ти.
Във мрака на душата си студувам
и тръгвам пак със свойта самота.
Аз с времето не мога да лекувам
това, което стори любовта.
Когато пак те видя да минаваш
пред мен като самотна светлина,
ти само ми кажи, че ми прощаваш,
завинаги останала в съня.
23. февруари 1993 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев Всички права запазени