3 сент. 2006 г., 22:29

Ров

963 0 0
Исках да скрия и малкото любов.
Да открия нещо ново.
Да започна нов живот.
Продължих самотно към стъкления ров.
Когато паднах,
Беше късно да бъде чут моят зов.
Сама в празнотата,
Потънала в прах,
Исках нещата да се подредят така.
През този ров течеше и река,
Река от кръв пропита от стари времена.
Понесох се през нея без никаква посока,
Само с тази празнота.
Хванах се за самотата,
За да спася своята душа.
Успах си сетивата за красивите неща.
Оставих суетата да измести любовта.
Сега изтласкана вече на брега,
Затворих се в колиба от слама,
Разрушена от първата по-мощна вълна,
Идваща от моята страдаща душа.
Мрачно е в сърцето.
Няма го съня.
Търся те любов необятна.
Това е моето проклятие за вечни времена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...