Видях,
замръзнала роза, върху токущо падналия сняг.
Като капчица кръв, върху забулената земя.
Дали паднала случайно, от букет с обич избран
или ръка неблагодарна, я бе захвърлила без свян...
Наведох се ,
взех беззащитното цветче, приютих го в мойта длан,
по алените листенца, снежинките още блестяха.
После в къщи го прибрах, в кристална ваза вода налях...
...но в нея то посърна и пред очите ми бавно увяхна.
Оттогава,
падне ли първия сняг, си спомням аления цвят,
като капчица кръв, върху забулената земя.
И ме натъжава увяхващата красота и аромат,
на бавно умиращи, отрязани от корена цветя...
...няма да забравя това...
http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/86/WZt3C4zoUnI
© Пепа Деличева Все права защищены
Веси, благодаря ти за клипчето! То е точно за този стих! Ако ми позволиш, ще го сложа към поясненията под фотото! Поздрави!