19 мар. 2010 г., 00:04

Роза, върху падналия сняг

1K 1 14

Видях,
замръзнала роза,  върху токущо падналия сняг.
Като капчица кръв, върху забулената земя.
Дали паднала случайно, от букет с обич избран
или  ръка неблагодарна, я бе захвърлила без свян...

Наведох се ,
взех беззащитното цветче, приютих го в мойта длан,
по алените листенца, снежинките още блестяха.
После в къщи го прибрах, в кристална ваза вода налях...
...но в нея то посърна и пред очите ми бавно увяхна.

Оттогава,  
падне ли първия сняг, си спомням аления цвят,
като капчица кръв, върху забулената земя.
И ме натъжава увяхващата красота и аромат,
на бавно умиращи, отрязани от корена цветя...

...няма да забравя това...

http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/86/WZt3C4zoUnI

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Ивон, че си ме посетила! Поздрави и ведро настроение ти желая!
    Веси, благодаря ти за клипчето! То е точно за този стих! Ако ми позволиш, ще го сложа към поясненията под фотото! Поздрави!
  • Тъжно и силно!!!

    Поздрав:

    http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/86/WZt3C4zoUnI
  • Така си е Стел! Една червена роза, върху белия фон, на токущо паднал сняг, е наистина прелестна красота, но и тъжна, като един прекършен живот! Благодаря ти, че се отби!
  • Пепа, направо ме плени розата върху снега... Представих си я!
    Красиво и тъжно! Поздрав!
  • Благодаря ти мила Селвер! Какво да се прави, една реалност! Но нека ти се усмихне деня, ти пожелавам от сърце!
    Радвам се, че си ме посетила Ася! Благодаря ти! Успешен и безоблачен ден ти желая!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...