Руни
Не стихват вълните
грохот в небето
вятър понася,
а после стоварен
върху скалите
малки отломки
отнася.
Небето ридае
сякаш от болка
със огън разцепва
облаци черни
надянало с ярост
маска злокобна
урагани прегръща,
приятели верни.
Стихията иска
нещо да каже
във звуци превръща
тайнствени руни
дали болка сърдечна
ще се окаже
но тя е природа,
липсват и думи.
Септември,2020г
Варна,Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
