Не стихват вълните
грохот в небето
вятър понася,
а после стоварен
върху скалите
малки отломки
отнася.
Небето ридае
сякаш от болка
със огън разцепва
облаци черни
надянало с ярост
маска злокобна
урагани прегръща,
приятели верни.
Стихията иска
нещо да каже
във звуци превръща
тайнствени руни
дали болка сърдечна
ще се окаже
но тя е природа,
липсват и думи.
Септември,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
