Не стихват вълните
грохот в небето
вятър понася,
а после стоварен
върху скалите
малки отломки
отнася.
Небето ридае
сякаш от болка
със огън разцепва
облаци черни
надянало с ярост
маска злокобна
урагани прегръща,
приятели верни.
Стихията иска
нещо да каже
във звуци превръща
тайнствени руни
дали болка сърдечна
ще се окаже
но тя е природа,
липсват и думи.
Септември,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
