Не стихват вълните
грохот в небето
вятър понася,
а после стоварен
върху скалите
малки отломки
отнася.
Небето ридае
сякаш от болка
със огън разцепва
облаци черни
надянало с ярост
маска злокобна
урагани прегръща,
приятели верни.
Стихията иска
нещо да каже
във звуци превръща
тайнствени руни
дали болка сърдечна
ще се окаже
но тя е природа,
липсват и думи.
Септември,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
