Русалка
сред Великата Рилска пустиня,
като ясно планинско око,
бистро слънчево езеро плува.
В него млада русалка лудува.
Греят в пръските ярки лъчи
и чертаят дъгата над нея,
а смехът й - прозрачен и чист,
като ручеен ромон се лее.
Смоци слизат по двете бедра.
На гърдите й капчици има.
Грациозна и много добра,
тя по дух ми е нежна сестра,
а по плът - моя вярна любима!
Тя е облак от светли лъчи!
Тя в мечтите ми само живее!
Но - притворя ли вечер очи -
моментално отлитам при нея!
Сплитам с нея бъбриви ръце,
кършим крехкото гъвкаво тяло,
във косите й скривам лице...
Тя е приказна, моя изцяло!
И след час на върховен екстаз,
на гальовна любовна стихия,
аз си спомням с усмивка за вас -
недостъпни, надменни към нас,
колко всъщност ненужни сте вие!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Чортов Все права защищены
