14 дек. 2012 г., 16:26

Рутина

884 0 1

Алармата звъни, очите ми се борят

да остана скрита още малко.

Душата ми мълчи, докато устните говорят,

отдадени на теб изцяло.

 

Мачкам в дланите си белия чаршаф

и потъвам между меките възглавници.

Тръгвам, въпреки че ме е страх

да белея сред студените негодници.

 

Ароматът на топло кафе ме стряска

и отрезвява мойте мисли.

Останала дете и станала невяста,

станах част от сделките нечисти.

 

Изправям себе си  пред огледалото,

което отразява бледата ми същност.

Сринах се съвсем и напълно окончателно

се предадох пред тежестта на тази трудност.

 

Съблякох бавно копринената нощница

и облякох стоманените си доспехи.

Екипирах се с непробиваемата ризница,

която носеше ми толкова успехи.

 

Излязох и се слях с тълпата.

Сивеех сред картина черно-бяла.

Научих се да гледам над нещата

и да се усмихвам, макар и онемяла.

 

Вятърът в ушите ми свистеше,

а студът се забиваше като иглички.

Гласът във мен немилостно крещеше,

че не искам да съм част от вечните игрички.

 

Изключих мозъка си и станах робот.

Рутината изцяло ме погълна и изпълни.

Превърнах се в работещия роб,

който не успя на живота си да се опълчи.

 

Изчаквам с нетърпение последните минути

и уморено потеглям към дома.

Бързам да си легна, за да ме събуди

кънтенето на идващата рутина.

 

Преповтарят се по този начин дните.

Тръгвам и се връщам в мрак.

Забързана, забравям за мечтите.

Тръгвам, въпреки че ме е страх.

 

Така ми липсват меките завивки,

така ми липсва топлата ми стряха.

Сливам се с фалшивите усмивки

и просто чакам да мине и следващата смяна.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...