14.12.2012 г., 16:26 ч.

Рутина 

  Поезия » Друга
638 0 1
Алармата звъни, очите ми се борят
да остана скрита още малко.
Душата ми мълчи, докато устните говорят,
отдадени на теб изцяло.
Мачкам в дланите си белия чаршаф
и потъвам между меките възглавници.
Тръгвам, въпреки че ме е страх
да белея сред студените негодници.
Ароматът на топло кафе ме стряска
и отрезвява мойте мисли.
Останала дете и станала невяста,
станах част от сделките нечисти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Предложения
: ??:??