Sovi4ka (Христина)
53 155
10 февр. 2015 г., 16:40

Рвносметка 

  Поэзия » Другая
575 1 7

Аз не съм дете, но по детски греша.

Отглеждам небе, приютявам звезда.

Нося криле – човешка ръка,

поглед, сърце, наивност,сълза,

дъно, безветрие, самота – светлина,

отляво на рамото – настанявам тъга.

Прекроена  във времето - по начин суров,

внезапно от дясно ме напада любов.

И след толкова време, над 40 лета

става ми ясно защо мене избра.

По детски кръщавам свойте крила -

от дясно любов, от ляво – скръбта.

И две по 40 лета да сбера

До тука с вървенето – нататък летя...

 

© Христина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми
  • Възхитително! Малко късно,но навреме намирам една нова поетична планета!😍
  • "Аз не съм дете, но по детски греша."

    Те, хората със грешките порастват
    разместват ценности и остаряват.
    На старини - са грешките украса
    и старостта за нея съжалява...
  • Благодаря!
  • Аплодисменти!
  • Благодаря Стойна, и за вниманието и за оценката. Поздрав и от мен!
  • Много интересно написано стихотворение с хубав стих, много богат и разнообразен речник.Малко е тъжно, но ти знаеш защо и защо финала
    завърщва с летене Читателя се замисля и търси причината. това на мен ми се струва, че прави творбата по-интересна.
    Поздрав за творбата и лека вечер!
Предложения
: ??:??